WebDivak.com

Бунтарският ми нрав ме подтикна да напиша тази статия. Може би в дадени моменти няма да се съгласите много с мен, тъй като ще изглежда от първо лице тази статия, но повярвайте ми – безпристрастно е. Няма да говоря персонализирано за някой конкретен човек, а с множествени числа, разбира се има и големи изключения.

Сигурен съм, че ви се е случвало поне веднъж в живота някъде там, на вашето работно място или в някоя държавна институция срещу вас да седи човек, който държавата го е направила малко по-НЕЗАВИСИМ от вас. Защо независим? Защото той определя това дали Вие да си получите заплатата, дали ще почивате, когато ви се наложи или просто защото той определя това дали ще получите на време нужните ви документации, за да регистрирате така мечтаната от вас, собствена фирма. Тези примери са доста оскъдни и общи, разбира се всеки в тях ще види собствения си житейски опит с тези хора, за които говоря.

Колко пъти в тези ситуации вие сте били себе си и сте показали на тези хора, че НЯМА ДА Е ТЯХНОТО? Че видиш ли, живота ни създава равни и така остава за цял живот. Колко пъти го казахте в очите им, че вие няма да сте зависими от тях, че вие ще правите това, което вие желаете и от това , което имате нужда. Колко пъти си премълчахте на светофара, в колата ви, скрити зад волана, защото срещу вас седи черен джип, номер с еднакви цифри и 3-4 мутрегенчета вътре? Аз ще ви отговоря – много. Точно и за това е тази статия, защото както по-нагоре казах – всички сме равни и никой няма правото да променя това или поне да се опитва.

Тук идва и момента – има ситуации, в които наистина сме зависими от някой. Да, така е. Особено от държавните институции. Но никъде, никой не е казал, че трябва да падаме на колене, да се молим, да подкупваме (голям държавен проблем), за да успяваме по-лесно. Тук проблема е и с държавата, защото не ни е осигурила нормални условия за получаването на всички тези услуги от държавните институции в нормално време, по нормален начин с нормално поведение.

В повечето случаи, дори ненужно ние казваме неща, които се харесват на хора, които не заслужават доброто ни отношение. Защо? За да имаме изгода от това. За да мине момента приятно, но не се замисляте, че след като се приберете и осъзнаете, че сте целунали краката на хората, възползващи се от вас, вие какво си мислите? Добре ли се чувствате? – Съмнявам се! Държавата ни тъпче, кара ни да не бъдем себе си, защото иначе няма да успеем. А в този скапан живот, който живеем в България на повечето хора не им остава друго, освен да правят и казват това, което им нареждат. За жалост е така, но не е правилно. Замислете си и си направете собствена преценка дали си заслужава? Заслужава ли да не си себе си, за да е добре друг?

Аз лично предпочитам ако трябва цял живот да се бъхтя, да се опитвам, да се мъча, да страдам, но да знам, че съм себе си и това ще остане кристално чисто и ясно за всички. Предпочитам да нямам голямата възможност, за която да платя с автоматичното слагане на маска на лицето ми, която да ме направи човек, който не съм. Достатъчно други хора има, за да се правя на други. За това – бъдете себе си и отстоявайте себе си, хора. Не е страшно – СТРАХОТНО Е!