Днес си купих новият брой на сп.“Блясък“ и бях силно впечатлена или по-скоро възмутена от поведението на няколко известни жени- едната е Мариана Маринова (Мисис България 2007), а другата ДесиСлава (поп-фокл певица).
Те са популярни красиви български жени, на които повечето млади момичета се възхищават и подражават, а момчетата искат да притежават. Жени, които трябва да дават пример с поведението си.
Обаче си задавам въпроса дали това е така и всъщност до какво водят по-голямо количество алкохол и дълбоко скрити комплекси?
- Отговора е до свалени дрехи и никакви задръжки.
Ще защитя думите си като започна с гореспоменатата г-жа Маринова, която се хванала на бас с бизнесмен, че ще танцува само по силикон със звездата на вечерта в клуб “Айсберг” в Боровец- Константин (известен като бившето пиле на поп-фолк певицата Райна). Миската, която е майка на 3-годишна дъщеря, обаче след няколко питиета, обичала да проявява ексхибиционизъм и без дори да се замисли, започнала да се усуква около певеца, невъзмутимо свалила бюстието си и затъркала еротично голата си силиконова гръд по тялото му. Басът бил спечелен, а наградата не закъсняла- платена сметка и бутилка уиски. Цялата дискотека се заливала от смях на гордата от постъпката си майка, докато малката й дъщеричка спяла вкъщи.
Тук ще попитам дали това е нормално поведение?
Нека обаче продължим с поп-фолк певицата ДесиСлава, на която пък страста била да си показва задника, което ни стана по-известно още от Вип Брадър, където звездата прекарваше голяма част от времето си по прашки надупена към камерите.
Прочети цялата статия »
Въпреки,че бях скептично настроена към така нашумелия филм “Аватар”, поради sci-fi жанра му, реших, че все пак трябва да оценя режисьорските умения на Джеймс Камерън, известен от “Титаник” и го гледах. Изобщо не предполагах каква забележителна идея се крие в него. На пръв поглед фантастичният сюжет ни кара да подценим истинския му замисъл.
Филмът проследява историята на Джейк Съли, който е парализиран бивш морски пехотинец, заместващ починалия си брат в мисия, на която се решава с единствената ясна причина да спечели пари, за възстановителна операция на краката си. Тя го отвежда в един нов и опасен свят на планетата Пандора. Целта му е да помогне на минна корпорация, която събира минерал наречен „унобтаниум“, струващ милиони на Земята. На планетата Пандора има местно население, наречено ‘нейвита’, които представляват шестметрови хуманоидни сини същества и нямат никакъв интерес да помагат на хората в тяхното начинание. Хората не могат да живеят и дишат нормално на планетата, за това носят метални кислородни маски, поради тази причина корпорацията създава хибридно същество от ДНК-то на човек и нейви, което се контролира от съзнанието на оператор-човек. Новополученото същество се нарича АВАТАР!
Прочети цялата статия »
От M.Yancheva | Във Филми | Публикувано на 13-01-2010
В тази статия ще вметна най-лесните стъпки, които са ви нужни, за да направите собствен или за някой друг интернет сайт. Всеки един сайт който посещавате е правен от някой, защо вие да не направите сайт, който да посещават останалите? Под няколко точки ще сложа начините и съвсем простичко обеснение, за да разберат и тези, които си нямат никакво понятие от направа на страница.
Нека да започнем с това ако искате да имате личен блог, където да пишете мислите ви, да описвате начина ви на живот, да уплювате или да хвалите някой или някого и т.н., вие сами си преценявате какво да правите с него. Има няколко готови системи именно за това, аз ще ти представя най-известната и най-лесната за направа на блог.
WordPress. Готова блог система, която ви позволява създаването на личен блог или на мрежа от блогове. Има милиони готови теми в интернет за нея, така че няма да се притеснявате за дизайна. Ще има какво да си изберете и то ще е хубаво. Адски много приложения към системата подържа тя, които ще ви спомагат адски много. Каквото се сетите – има го! http://wordpress.org/ – това е официалният сайт на wordpress. Като влезнете в него ще се ориентирате много лесно, кое къде е. Теглите, инсталирате на собствения си хостинг и вашата игра с тази система започва. А играта ще е адски приятна! Ако имате въпроси спрямо тази система – не се колебайте да ги задавате долу в коментарите!
Прочети цялата статия »
Няма да вметна нищо ново, ако кажа, че мъжете изневеряват повече от жените. Няма и нищо ново да излезе наяве ако кажа, че няма човек, който да не изневерява или поне да е изневерявал, независимо от пола му, дали е женски или мъжки. Защо изневеряваме? Задавали ли сте си този въпрос? Ще се опитам да ви отговоря, може би от опит, може би от наблюдения..
Ходите с даден човек и ви е адски приятно всичко с него. Живеете заедно, правите страхотен секс, излизате по заведения заедно, всичките ви приятели ви знаят като една двойка и винаги когато те видят един от вас отделно питат за другия. Правите си планове за бъдещето, за семейство, за деца и за бизнес. Всичко за сега е адски чисто, прозрачно и хубаво, но когато излезете на вън с приятели и ви дойде желанието просто за флирт. Било то да пробвате уменията си, дали сте забравили как се прави или просто лекичко да си почешате крастата? Да си кажете – ‘Я, аз мога бе’ и видите, че отсреща се получава – идва въпроса – да го направя или да не го направя. Тук идва и момента, в който слагате всички тези неща, които изброих по-нагоре на преден план и се питате – Заслужава ли си? Отговора е само един – Разбира се, че си заслужава. Не може само заради един секс и един час удоволствие, вие да загърбите абсолютно всичко и да го направите. Въпреки това, много хора го правят.
От Tsvetomir | Във Животът ни | Публикувано на 12-01-2010
Няма да говоря за годините по ‘татово време’, а за онези години, които ме карат да се замислям и да бъда поне малко по-добър. Онези години, през които всичко беше толкова чисто, прозрачно и истинско – поне за нас, тогавашните деца.
Нека да започна с игрите, които обожавах и нямах търпение да започна да играя… и да не спирам. Помня как се събирахме пред блока в градинката всички приятелчета, без никакви проблеми, задължения, освен да обядваме манджата на бабите си и слизахме да започваме приятелските си игри. Събирахме се 20-тина дечица, разделяхме се и играехме онази игра, при която се правят два отбора и единият търси другият отбор, докато не намерят и последният. Винаги съм бил най-изобретателен и труден за намиране. Винаги се качвах по дървета, криех се зад старите коли, лягах в храстите, цапах се, но толкова наивно и истинско, че ми идва да изляза сега от вкъщи и да се метна на тревата. Липсва ми жмичката, тази игра, която ни караше да тичаме все по-бързо докато този, които играеше ролята на търсещия останалите брои до 20 да речем. Липсват ми ръчно направените дървени лъкове от дядо ми, които, когато ходех на село ми угаждаше постоянно, за да се чувствам щастлив – тогава щастието в това се разпростираше, а не в това какво кара някой, колко пари има и т.н. Липсва ми това, че не трябваше да мисля, когато правя нещо, дали е най-правилното и дали прави лошо впечатление на някой – това сега е фикс идея на всички. Какви ли са в очите на даден човек? Обръщах старият и червен леген наопаки, върху него слагах мандарини, които преди това бях обелил, слагах ги в една пластмасова бяла чинийка и до тях – пластмасова виличка и така си представях, че съм си направил страхотна вечеря и че съм независим. Ех. Липсват ми прекарването на новите години при баба ми и дядо ми. Как родителите ми ме оставяха там, за да ходят някъде и там също имах приятели. Истински приятели, не от онези фалшивите или виртуалните, както сега повечето.
Прочети цялата статия »
От Tsvetomir | Във Животът ни | Публикувано на 09-01-2010
